Най-ценният урок: да бъдат внимателни към чувствата - своите и тези на другите
Снимка: Aka Hige / Flickr (CC BY-SA 2.0)
Японският народ не спира да изненадва със своята устойчивост, самоконтрол, стремеж да живеe в синхрон с природата, както и със своето чувство за единност и национална идентичност. Можем да научим много от него! Именно поради тази причина решихме да споделим с вас повече за начина, по който японците възпитават своите деца, пише Obekti.bg.
Едно от нещата, коeто ще ви впечатли в Страната на изгряващото слънце, е невероятното разбирателство между поколенията. Сякаш японските деца никога не са създавали проблеми. След основните причини за тази идилична ситуация е многовековната традиция, която задължава родителите да държат малките си деца винаги до себе си.
От незапомнени времена японските майки са успявали едновременно да свършат всекидневните си задължения и да се грижат за децата си. През миналите векове майките са ги прикрепвали около тялото си със специални колани. Когато са ги разнасяли напред-назад, те са им говорили, обяснявали са им всичко, което правят.
Това е помагало на децата да се развиват и да се чувстват свързани с всекидневието на своето семейство още от малки. В резултат малчуганите са се научавали да говорят, още преди да проходят.
Дори днес майките вземат децата със себе си, когато им се налага да излязат по работа – мъничето винаги е привързано към гърба или гърдите им.
Обикновено едно дете в Япония прекарва първите три години от живота си вкъщи със своята майка. След това тръгва на детска година. Съществуват детски ясли, но повечето родители предпочитат да се грижат за своето поколение у дома. Освен това – не е приемливо за едно семейство да оставя децата си на техните баби и дядовци.
От най-ранна възраст япончето се учи как да бъде внимателно към чувствата – неговите собствени или тези на останалите. Обръща се внимание и на отношението му към обектите в къщата, към техните „чувства“. Ако например едно момче е невнимателно и счупи любимата си кола-играчка, майка му няма да го смъмри затова, че е било непослушно, а ще му каже: „Виждаш ли какво направи? Тази играчка я боли!“
В Япония на майките не се налага да понасят цялата тежест на възпитанието. Бащите помагат с радост, опитват се да прекарват колкото се може повече време с децата. Японските хлапета се обсипват постоянно с любящи прегръдки и родителско внимание. Майките и бащите избягват да им крещят, камо ли да им налагат физически наказания.
В същото време японските деца изпитват искрено съжаление, когато сторят нещо, което е разстроило родителите им.
Още от малки на японците им се показва колко е важно да не досаждат на околнитее, да бъдат учтиви, да очакват другите също да имат добри обноски. В японската култура е характерно да изразиш недоволството си към дадено нещо с поглед или с промяна в интонацията. Съответно децата винаги могат да разшифроват невербалните послания на своите родители.
Японските деца не са лишавани от родителска любов и грижи. Още от малки те научават основните принципи за живот в колективно общество. Да, тази система се различава доста от онова, с което доста хора са свикнали. За някои дори е противоречива. Тя обаче е древна, преминала през изпитанията на времето. Доказала е, че може да възпита дисциплинирани, патриотични и отговорни граждани.
Източник: BrightSide
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари